„ПЕСНЯ РУССКОГО СОЛДАТА В СОЮЗНОЙ АРМИИ, СОБИРАЮЩЕЙСЯ НА РЕЙНЕ В ПОСЛЕДНИЙ ПОХОД ПРОТИВ НАПОЛЕОНА БОНАПАРТА”
Иван Афанасьевич Кованько (1775-1830 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ПЕСЕН НА РУСКИЯ ВОЙНИК ОТ СЪЮЗНИЧЕСКАТА АРМИЯ, СЪБИРАЩА СЕ НА РЕЙН ЗА ПОСЛЕДЕН ПОХОД ПРОТИВ НАПОЛЕОН БОНАПАРТ
Лудият от Елба, братя,
смята пак да влезе в бой.
Но познат е в път обхватен
всеки до Париж завой:
ще ударим крак в земята
и в ръцете ни е той.
Пакостни кроежи лее,
зли шеги, но с ясен край.
Той и другите злодеи
вдигат врява, ала знай:
в шиите им меч ще пее,
тях топор ще обладай.
В тази реч измама няма,
вярвайте, че Бог е с нас.
Ще разкъсаме тирана,
идва тоз победен час!
Идва! Над вселенска рана
глас ще извиси човек.
Да изпълним, братя, смело
царски заповеди днес.
Подвиг свят да определя
богатирската ни чест.
Нашето геройско дело
ще се слави век след век!
* Текстът е написан в навечерието на окончателното поражение на Наполеон и влизането в Париж на съюзническата армия с войските на Русия, Великобритания, Австрия и Прусия.
Ударения
ПЕСЕН НА РУСКИЯ ВОЙНИК ОТ СЪЮЗНИЧЕСКАТА АРМИЯ, СЪБИРАШТА СЕ НА РЕЙН ЗА ПОСЛЕДЕН ПОХОД ПРОТИВ НАПОЛЕОН БОНАПАРТ
Лу́дият от Е́лба, бра́тя,
смя́та па́к да вле́зе в бо́й.
Но позна́т е в пъ́т обхва́тен
все́ки до Пари́ж заво́й:
ште уда́рим кра́к в земя́та
и в ръце́те ни е то́й.
Па́костни крое́жи ле́е,
зли́ шеги́, но с я́сен кра́й.
То́й и дру́гите злоде́и
вди́гат вря́ва, ала зна́й:
в ши́ите им ме́ч ште пе́е,
тя́х топо́р ште облада́й.
В та́зи ре́ч изма́ма ня́ма,
вя́рвайте, че Бо́г е с на́с.
Ште разкъ́саме тира́на,
и́два то́з побе́ден ча́с!
И́два! Над вселе́нска ра́на
гла́с ште извиси́ чове́к.
Да изпъ́лним, бра́тя, сме́ло
ца́рски за́поведи дне́с.
По́двиг свя́т да опреде́ля
богати́рската ни че́ст.
На́шето геро́йско де́ло
ште се сла́ви ве́к след ве́к!
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Иван Кованько
ПЕСНЯ РУССКОГО СОЛДАТА В СОЮЗНОЙ АРМИИ, СОБИРАЮЩЕЙСЯ НА РЕЙНЕ В ПОСЛЕДНИЙ ПОХОД ПРОТИВ НАПОЛЕОНА БОНАПАРТА
Эльбский сорванец тревогу,
Братцы, снова начал бить.
Но уже в Париж дорогу
Нам не надо находить:
Лишь пошире двинем ногу –
То и в наших он руках.
Нынешни его затеи
Будут каверз всех концом.
Он и прочие злодеи,
С ним поднявшие содом,
На свои спесивы шеи
Топоры теперь куют.
В этой речи нет обмана,
Верьте, что сам бог за нас.
Мы взведем на казнь тирана,
Близок сей великий час!
Близок! – и вселенной рана
Станет скоро заживать.
Порадеемте же, братцы,
Выполнить приказ царей.
Подвиг наш запишут в святцы
На хвалу богатырей.
И в потомстве наше дело
Прогремит сто тысяч лет!
1815 г.
---------------
Руският поет Иван Кованко (Иван Афанасьевич Кованько) е роден на 6/17 януари 1773 г. (или 1774 г.) в гр. Полтава, Новорусийска губерния. Завършил е минно училище в Санкт Петербург (1792 г.). Работил е в различни минни учреждения и заводи, в Монетния департамент в Петербург, в Министерството на финансите и др. Член е на Свободното общество на любителите на словесността, науката и изкуствата (1802 г.). Пише стихове, оди и басни. Публикува поезия в издания като „Сын Отечества”, „Приятное и полезное препровождение времени”, „Иппокрен”, „Новая русская литература”, „Свиток муз”, „Благонамеренный”. Умира на 4/16 декември 1830 г. в Санкт Петербург.